Да бъдем сами опора на себе си

06 октомври, 2021

Има едно пог­реш­но схва­ща­не относно пси­хо­те­ра­пи­я­та и то е, че веднъж като си раз­ре­шил проб­ле­ми­те си, вече пси­хи­ка­та ти е ус­той­чи­ва на вся­как­ви уда­ри. Пси­хо­те­ра­пев­тът пък се смя­та за чо­век без проб­ле­ми, кой­то пре­би­ва­ва в Дзен спо­койс­т­вие вся­ка се­кун­да от съ­щес­т­ву­ва­не­то си. Ре­ал­ност­та далеч не е такава. Раз­би­ра се, след много ра­бо­та над себе си, чо­век е по-си­лен пси­хи­чес­ки, но жи­во­тът е неп­ред­ви­дим и може винаги да ни пос­та­ви нови и не­поз­на­ти пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, ко­и­то да ни вър­нат към ста­ри­те тре­во­ги. Едно нещо, ко­е­то обаче винаги може да об­лек­чи кри­зи­те, е въз­мож­ност­та да се об­лег­нем на себе си. Когато вън­ш­ни­ят свят е враж­де­бен, а жи­во­тът е тру­ден, соб­с­тве­на­та ни под­к­ре­па ни тряб­ва повече отвсякога. Това е мо­мен­тът, в кой­то в ни­ка­къв слу­чай НЕ бива да се осъж­да­ме и да пла­шим себе си с ка­тас­т­ро­фал­ни сце­на­рии. Това е мо­мен­тът за раз­би­ране, със­т­ра­да­ние, тър­пе­ние, при­е­ма­не на са­ми­те нас и тър­се­не на ре­ше­ния и на­деж­да. 

Влез за да добавиш нов коментар